Какво всъщност се крие зад означенията H.264 и H.265 и техните разновидности? На практика това е начин за компресиране на информацията, като се запази качеството на видео изображението и се намали значително обема на файла (големината на файла), който го съхранява. Всъщност този вид компресия се използва и при много платформи за предаване на видео съдържание в интернет. След старта си през далечната 2003 г. H.264 все още e най-популярният кодек за компресиране на съдържание, а H.265 е неговият наследник, благодарение на който са постигнати още по-големи нива на компресиране. Това, което ги обединява обаче, е начинът по-който работят, а той в основата си е базиран на интелигентно разпознаване на движещите се и неподвижни обекти в сцената и шумоподтискане. При разпознаване на променящи се пиксели (от движещи се обекти), кодекът обработва и записва тези промени, а неподвижните обекти оставят се разглеждат като бекграунд и за тях не се заделят нови байтове информация във всеки кадър. Така може да се каже, методът използва “предсказване” на сцената, за да открие важното, което се случва в нея.

За да работят правилно компресиращите кодеци има 2 важни условия, които трябва да се изпълнят в процеса:

  • Устройствата, които снимат трябва да могат правилно да кодират видеоклипа
  • Устройствата, които възпроизвеждат, трябва да могат да декодират обратно видеоклипа, за да го възпроизведат

Два от най-често използваните файлови формати за съхранение на видеоклипове са .avi (Audio Video Interlaced) и .mp4 (MPEG Layer-4). Можем да разглеждаме файловете и като контейнери, пренасящи кодираната информация.

Нещо интересно, с което е възможно да се сблъскате на практика е, че тъй като няма стандартизиран формат за H.264 кодиране, различните компании, произвеждащи продукти за видеонаблюдение, притежават различни патенти за използването му и всяка компания може да използва свой формат. Ето защо различните производители предлагат и свои кодек пакети, чрез които да може да разкодирате файловете и да ги гледате. На практика това означава, че, ако имате запис от камери на един производител, е възможно (не казваме, че винаги става така, а, че е възможно) да не може да прегледате записите на устройство от друг производител без да инсталирате нужния кодек (codec) за целта.

С увеличаването на резолюцията както на записващите, така и на предаващите устройства, нарасна нуждата от още по-голяма компресия, тъй като повечето пиксели в изображението означават и по-голямо количество информация, което трябва да бъде обработено. Така идва ред на H.265 компресията, която дава 57% по-малки файлове при Full HD резолюцията и цели 64% при 4К резолюция в сравнение с H.264.

На практика H.265 компресията намалява повече от наполовина както необходимата битова скорост за предаване на данните, така и мястото за съхранение на файловете. Всъщност H.265 вече се доказа в практиката и вече няма нови устройства от сериозните производители на видеонаблюдение, които да не я предлагат, а H.264 компресията засега остава като опция, по-скоро заради инерцията на времето, но и заради малките подобрения, които получи, но в близко бъдеще ще отстъпи изцяло трона си на новото поколение. Все пак предполагаме, че още няколко години ще съществуват съвместно и заради разходите свързани с надстройването на съществуващи системи, тъй като повечето компоненти в тях ще трябва да бъдат заменени.

Въпреки все още съвместното използване на двата популярни методи за компресия, ако следваме линията на времето (1994 г. - MPEG2; 2003 г. - H.264; 2013 г. - 2013 г.), скоро трябва да очакваме на сцената нова, още по-ефективна технология за компресия на видео съдържанието, а дали ще се случи, времето ще покаже.